Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2017 22:31 - Произход на древната българска прическа "бръсната глава с перчема"
Автор: bajveso Категория: История   
Прочетен: 8549 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В края на разказа ще научите защо руските кавалеристи са отрязвали традиционните перчеми от главите на българите при нахлуването им на Балканите при войните с Отоманската империя през 18-ти век, като ще започнем днешния разказ с картина от 1640 г. наречена "Скитите при гроба на Овид".

image

Овид е бил изключително популярен римски поет, който за нещастие се е забъркал в политическите игри на древен Рим, изпаднал е в немилост и през 8-мата година от Новата ера по заповед на императора е бил заточен в пограничния град Томис в северна Добруджа където умира, днешната Констанца, Румъния. Комичното е, че Румъния днес представя пред света Овид за най-древния румънски поет, но това е друга тема.

Тази стара българска традиция на бръснатата глава с перчема е запазена и прилагана до миналия век, "перчемът се оставял на малки момченца при навършване на 3-годишна възраст при специален домашен ритуал "наплитане". Косата на детето се оплита обикновено на "три чембасчета", окичени с червени конци, спуснати на гърба. На 12–13 годишна възраст на момчетата се оформя прическа, като част от косата на главата от лявото до дясното слепоочие се бръсне, а останалата част на темето и тила се запазват за цял живот и се смятало за грях да бъдат отрязвани чембасите.

Ергените оплитали тази коса от три до девет чембаса, на които връзвали червени конци и върви от ситни сребърни монети "бабки" или по-едри пари "цванцари". Спускали ги върху гърба и при игра на хорото издавали звънтене. Подобни данни е оставил и през 1553-55 г. Ханс Дерншам, който описва по следния начин мъжете в разположеното на 5 часа и половина път западно от София село Белица: "Мъжете отпред са подстригани по турски, а отзад косата им виси на кичури".

На картината виждате "бръснатите глави с перчема" на българските деди описани от Овид, като тази прическа е просъществувала хилядолетия по всички територии където по едно или друго време преобладаващата част от населението е била българска. В края на старата и до средата на Новата ера дедите на българите заселват огромни територии. От устието на реките Волга, Дон, Днепър и Днестър на Изток, по цялото протежение на река Дунав, и в доста дълги периоди от устието на река Пинос на юг до реките Одер и Елба на север и достигат до устието на река Рейн на запад в континентална Европа.

В Томис мастното население в началото на Новата ера е било предимно скитско, а този район е бил познат в древността като "Малка Скития", днешна Добруджа. Древна Добруджа е бил седалище от векове на редица скитски царе и царства, като дъщерята на един от които е била скитската принцеса, която става жена на Филип Македонски и е била погребана в гроба на този известен балкански завоевател.

Скитите са повлияли културно на съседните келтски, готски и тракийски племена (даки и сродните им гети) и при разширяването на Римската империя често са си сътрудничали при военните действия срещу римския окупатор. В последствие даките, както и гетите са били поголовно избити от римляните, а преди от върлуващите в района вандали и готи, и т.н. но за разлика от траките, скитите са успели не само да оцелеят, но заедно със своите сродни сармати да изградят най-голямата европейска империя в Европа, която се познава в днешната историческа наука като Хунска империя, след разпада на която се образуват няколко Български империи.

Повечето територии в които са живеели дедите ни са придобити чрез силата на оръжието, а някои земи са продобити чрез сключването на мирни договори както на пример римската провинция Панония, която е единствената римска провинция в историята която е била подарена от Римскаа империя и тя е била подарена на българските предци.

Кото говорим за дедите на днешите българи, това не означава, че те са били описвани и споменавани в древните летописи като "българи". Тази дума започва да се използува сравнително късно в хилядолетната българска исттория, като за описанието на народ се появява едва след 5-ти век от Новата ера за населението обитаващо бишвата римска провинция Панония, днес на територията на Унгария и други централно европейски държави. В рамките на Римската империя също са се заселвали групи от българи, повечето са били наемници в "легионите на цезар" и са описвани като "масагети", "булгар", и т.н.

Някои древни римски летописци назовават българите по река Дунава като "мизи", което в никакъв случай не бива да се свързва с предишните обитатели на римските провинции Мизия и Тракия, тракийски племена които са били масово избити от превратните години на ранната готска миграция през Балканите, а след като готите напускат и се насочват към западна Еропа зами са напълно обезлюдени. Тези български мизи упоменати в Голяма Мизия по времето на завършващата фаза на Европейската миграция са групи от скитски (царските скити) и сарматските (роксолани) племена населяващи Добруджа (Малка Скития) по устието на река Дунава и попаднали в рамките на Римската империя.

Преди 5-ти век българските деди са били описвано сборни като "хуни", упоменати са и като различни хунски племена "кутригури", "утигури" и т.н., а преди появата на тези наименования българите са били нарични скити и сармати, имена на две огромни групи ирански племена, които се разделят на десетки племенни групи принадлежащи към групата от така наречените "Източни ирански племена", за имената на които можете да се запознаете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ancient_Iranian_peoples

Искам да уточня, че днес редица българи попрочели няколко статийки онлайн (виждам съм и публикации на български историци по този поддържащу то фалшификат) се опитват да спекулират със западните ирански племена, които основават забележителни империи в централна Азия, Индия и днешен Пакистан, но те както и днешните иранци (персите), освен далечната им културно-езикова връзка няма нищо общо с историческата съдба на българските деди, която стои в основата на Великата Европейска Миграция и започва в края на предишната и началото на Новата Ера. За да опознаем корените на българския народ ние трябва да задълбочим познанията си за двете огромни олеменни групи от иранските племана скити и сармати, които в началото на Новата Ера биват назовани сборно като "хуни" и като такива завладяват по-голямата част от територията на Европа, за да поставят още през 2-ри век началото на най-старата европейска държава Хунската империя, чиито единствена част съществува като независима държава днес под името България.

За скитите и сарматите има огромно количество исторически свидетелства, които за съжаление са непознати за днешните българи поради вековната дебългаризация на която нашите деди са били подложени, както на Балканите, така и в Крим, и на територията на Волжка България. Скито-сарматските гробове (кургани) се изследвани предимно от съветски специалисти, чиито заключения преминават през месомелачката на пропагандната машина на имперска Русия, чиито вековни усилия за заличаване и изкривяване на древната българска история достигнаха своя епогей при окупацията на Волжка България от Московия на Иван Грозни и последвалия много вековен геноцид над българите в Русия и СССР когато през с декрет на бащицата Сталин името "българи" се заменя с "татари", а десетки хиляди кримски българи биват насилствено преселени в далечния Изток. Повечето днешни българи не знаят този факт, но Кримски полуостров е бил центъра на огромната империя наречената от ромейските летописци "Велика България" по времето на Кубрат, който пък се явява баща на българина Аспарух и завладява римската провинция Мизия, също и баща на българина Кубер, който пък завладява римската провинция Македония - факт който също не е добре познат на повечето от днешните българи.

Етническия геноцид над българите продължи след окупацията на Балканите през 1878 г. като се появиха "македонците" и достигнаха своя епогей след окупацията ни от СССР, които забраниха книги с историческо съдържание за народа ни. Забележете, на 5-ти септември 1944 г. Червената армия на СССР окупира независима България и през октомври същта година руските агенти с помощта на българскитре русофили изготвят списък с 500 книги свързани с българската история, традиции и т.н. Забранени са книги с кратка българска история, както и преводи на световно известни историци писали за историч на българския народ, но заличаване на българската история от руско-съветските окупатори заслужава отделни постове.

Нека се върнем на типичната прическа на българските деди "бръснатата глава и спускащата се по темето плитка" - През 19-ти век имперска Русия решава да се разшири териториално на Балканите и провежда няколко военни операции на юг от Дунава. През всички тези военни операции тактиката е била да се подкрепи сръбското население да завладее населените с етнически българи и да се опустошат българските селища чрез пожари, грабежи и след отстъплението последвалите наказателни операции от Отоманска администрация. Руските войски неколкократно преминават на юг от Дунава, достигат дори до Стара Загора и умишлено остстъпват, а като военна плячка са подкарвали хиляди български семейства на север, където са били продавани като роби на територията на Руската империя, позорни за руските "православните християни" епизоди, подробно описани от българския родолюбец Г. С. Раковски.

При последната си завоевателна операция от войната 1876-78 г. Русия отново насърчава Сърбия да си окупира населените с българи "западни райони", като най-демонстративно руските кавалеристи са посичали традиционния перчем от бръснатите глави на българското мъжко население за да ги унижат пред новите им господари, сърбите. И не само в подарените на Сърбия български земи, почти във всички софийски села мъжките прически-перчеми били изцяло запазени, до момента на руската окупация, след който много от тях били орязани от руските кавалеристи със сабите им.

На Берлинския конгрес от 1878 г. Русия изрично не допуска участието на български представител и настоява населените с българи земи и хиляди български селища в Моравия, Нишко и Пиротско да бъдат предадени на Сърбия, а Добруджа да бъде предадена на Румъния, акт който е придружен с масова дебългаризация (убийства и терор) над етническите българи там.

В последвалите Балкански войни Русия насърчава православните християни от Сърбия и Гърция да окупират българите в Македония и да ги подложат на кървав геноцид, а в края на Първата Балканска същата тази православна Русия насърчава Румъния да нападне без никакъв повод България и да завладее цялото българско Черноморие, като руските дипломати "доказват" на румънските си колеги, че тези земи исторически им принадлжат.

С намесата на РУмъния страната ни губи Втората Балканска Война, а Русия е основния подстрекател за унищожавне на България, продължение на подканаа им към Сърбия и Турция да нападнат страната ни след Съединението. Румъния ни напада в гръб и без никаква военна съпротива от страна на България завладява Добруджа през 1913 г. и лично православният руски император пристига в Констанца (древния Томи) за да поздрави румънската армия за забележителната и победата над православните българи.

Нахълталите десетки хиляди православни руски войници по земите на православните българи в Македония и Дубруджа през Първата Световна Война са само продължение на коварната гео-политика на православна Русия спрямо православна България, а окупацията ни от кървавата армия на СССР през 1944 г. и овластяването на русофилските и слуги веднага започват кърваво окастряне перчемите на изявените и заможни българи заедно с главите им отнемат и имането от семействата им, който пък днес се оказа собственост на същите русофилски касапи (бившите комунисти и пролетарски екпроприатори), национална трагедия която бележи началото на края на българската държава.



Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bajveso
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 27889
Постинги: 6
Коментари: 1
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031