В историческите среди по света Херодот е признат за "Бащата на историята". Роден в Халикарнас, град в Мала Азия, през осемдесетте години на V-ти в. пр. Хр., живял е в Самос и в Атина, където бил приет в кръга на Перикъл и бил личен приятел на Софокъл. Херодот мира в гръцката колония Турии в Италия около 430 г. пр. Хр. Херодот ни е оставил грандиозна история за най-важните събитие на своя век, Персийските войни, включва богато разнообразие от информация за обичаите, културите и географията на древния свят. За да събере информация за своята книга, той изврършва многократни пътувания до Египет и Либия, крайбрежията на Сирия и Кипър, Месопотамия, Мала Азия, Южна Италия и Сицилия и островите на Егейско море, Македония, Тракия и Черно море.

Неговият разказ за скитите, които разбиват и унижават персийските армия изпратени да ги покорят, се основава отчасти на личните му пътувания с кораб по бреговете на Черно море, и първа ръка информация събрани в гръцката колония Олбия (на кратата) разположен по границата със земите на скитите, както и провежданите от него няколко експедиции по суша. Стойността на неговия разказ се крие в умелото му съчетание на лични наблюдения с разкази, разказвани му от други, както и информация, която вече е съставена от други историци и географи, чиито творби днес са вече изгубени.



Удивителното е, че историите на Херодот за скитските и техните обичаи днес се доказват от съвременната археология и неговите свидетелства остават в основата на съвременното познание за скитския народ и уникалните им традиции, много от които са се запазили през следващите епизоди на българската история и описанията за Атила, Кубрат, Крум и др., които поразителни прилики умишлено не се свързват  с древните скитски традиции от днешните ни политизираните историци в БАН и т.н.

Херодот пише не само за скитите (основната биологична съставака от която е замесен българския народ), но и за дедите на много други народи и племена населявали бреговете на Черно, Каспийско и Средиземно морета по време на неговите пътешествия, както също дава своя лична преценка, понякога критична, за исторически/митологични свидетелства оставени от негови предшественици и съвременници.

Поради политизацията на днешната историческа наука, особено на Балканите, можете да прочетете върли критики на херодотовата история, най-вече в модерна Гърция, защото Херодот разгромява доста измислиците за важни събития в древния свят, съставени от автори на древната митологична фантастика като Омир, Херодот посочва изворите на голяма част от боговете в гръцката митология, повечето от която е сътворена чрез смяна на имената на божества създадени и почитани от други народи много преди древните гърци да се досетят за религия и елигиозни обряди.

Херодот лично посещава важни георгафски центрове свързани по един или друг начин с Троянската война, като след посещението си в Египет събира редица свидетелства, от което заключава, че епичната Троянска война е художествена измислица на поета Омир, като въпреки вековните усилия на археолози от цял свят творбата на Омир няма историческа стойност. Използуване на части от Омировата измислица, Троянската война, в исторически дискусии би могло да се сравни с използуването от идните генерации на цитати за героя Виктор Крум от книгата "Хари Потър" от Джоан Роулинг за решаване на исторически спор относно средновековната българска истпория.

Подобно на своите съвременни гръцки колеги, някои от които яростно атакуват свидетелствата на Херодот, оторизираната банда от историците в Българка Академия на Науките, накичена с научните си титли не за принос в историческата, археологичта и други сродни науки, а за прилежната им служба към имперската политика на Русия и Съветската империи, се придържа стриктно към насоките спуснати от Руската Академия на Науките и всячески се стреми да заличи или изкриви българската история и корените на нашия народ.

Историците и археолозите от БАН, в службата си към началниците им от Русия/СССР, затрупаха още от ранна възраст поколения нищо не подозиращи българи с фалшификати от палитрата на пан-славизма, пан-тюркизма, а през последните десетилетия наблегнаха на политически извращения за произхода на българите като "македонизма" и "тракедонизма", и поради подобни причини историята на Херодот и описанието му за скитите не е позната в съвременна България, като цитати от нея са често фалшифицирани преводи, пробутвани на българския читател в изопъчен контекст.

Пояснение: Редакторите в блог.бг не ми позволяват да получавам коментари както и лични съобщения, така че не се обиждайте ако не ви отговарям.